Веднъж ученик попитал Учителя: - Учителю, ти си толкова мъдър. Ти

Веднъж възпитаник попитал Учителя:

 - Учителю, ти си толкоз умен. Ти постоянно си в положително въодушевление, в никакъв случай не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана подобен.

 Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и транспарантна, найлонова торба.

 - Когато се ядосаш на някого, вземи този картоф и напиши от едната му страна твоето име, а от другата – името на индивида, който те е обидил. После го постави в торбата. – поръчал Учителя.

 - И това ли е всичко? – недоумяващо попитал ученика.

- Не. Трябва постоянно да носиш торбата със себе си. И всякога, когато някой те обиди, да слагаш картоф в нея.

Ученикът приел да следва съвета му и си тръгнал. Минало известно време, торбата на ученика се понапълнила и станала тежка. Вече не му било комфортно да я носи на всички места. Освен това, първите картофи, който бил поставил в нея, почнали да гният. Тогава ученикът още веднъж отишъл при Учителя и споделил:

- Повече не мога да разпространявам този товар на всички места със себе си. Торбата стана доста тежка, а и стартира да вони. Посъветвай ме нещо друго! – помолил той.

Учителят обаче отвърнал:

- С торбата става това, което и с твоята душа. Всеки път, когато се обидиш на някого, в душата ти се появява един тежък камък. Ти не го усещаш незабавно. Но с времето, камъните стават от ден на ден и все по-тежки. Постъпките се трансформират в привички, а навиците в темперамент, който ражда недостатък. Животът ти ще стане доста по-лек, в случай че просто изхвърлиш торбата с гнили картофи час по-скоро.